Община Луковит

официален сайт

udoma

diko-ilievНенадминатият майстор на българското хоро – Дико Илиев, е роден на 15.02.1898 г. в с. Карлуково, Луковитско. Едва 13-годишен постъпва като музикантски ученик в Орханийския военен духов оркестър. Още на петия месец е включен в оркестъра, а през единадесетия месец прави първите си композиторски опити. 
Четиринадесетгодишен тръгва по пътищата на Балканската война, а след нея на Първата световна война. Първото си хоро – „Искърското” написва на Серетския фронт, вече осемнадесетгодишен. 
След войната работи в оркестъра на Военното училище в София и в сборния симфоничен оркестър на Софийската народна опера.
След 1921 г. той се заселва в Оряхово. Това е времето, когато композиторът се заема с апостолската задача да популяризира духовата музика сред местното население. Свири с флигорната си, създава и ръководи множество оркестри в Оряховска околия и почти цяла Северозападна България.
През 1931 г. в Оряхово се създава военен духов оркестър, в който Дико Илиев свири баритоновите партии. Започва един от най-активните му периоди в творческата дейност на музиканта. В Оряхово той създава основната част от произведенията си. Тук, на брега на Дунава, той написва през 1937 г. и неповторимото „Дунавско хоро”, останало в българската музикална съкровищница като истински хоровод, който обединява всички българи по всички краища на света.
Дико Илиев, като служител във военния оркестър в Оряхово, участва в първата фаза на Отечествената война.
През 1947 г. е удостоен с офицерско звание и е назначен за диригент на военния оркестър в Оряхово. В този период се раждат и най-зрелите творби на композитора.
В рамките на половинвековната си музикално-изпълнителска и творческа дейност, Дико Илиев създаде и остави живи знаци за поколенията – 42 хора, 17 марша, 7 народни китки, рапсодията „Танц на жетварките”, десетки валсове, танга, румби и редица други произведения.
Името и творчеството на музиканта, диригента и композитора Дико Илиев са белязани с непреходност и слава, обречени на многовечие и обкичени с народна любов и признание.

Хризантема Рашева