Община Луковит

официален сайт

udoma

В летописите Луковит датира от ХVІІ в., а в турските регистри – от 1470 год. Археологическите находки говорят, че тук е имало поселище 2 – 3 хиляди години пр.н.е., като при траките то е достигнало бурен разцвет. В пещерата Темната дупка в каньона на р. Златна Панега са намерени следи от живот на първобитни хора – едни от първите Homo sapiens, живели на планетата.

  Измежду уникалните археологически находки, съхранили от безпощадността на времето материални свидетелства за духовната култура на траки, римляни и славяни, като най- значимо се откроява Луковитското сребърно съкровище от ­ІV в.пр.н.е. Съкровището е открито приз 1954 год. в околностите на града. То съдържа около 200 предмета с различно предназначение. В съкровището са отразени до голяма степен особеностите на тракийското изкуство и етапите на неговото развитие през ІV в. и началото на ІІІ в пр.н.е. Било е собственост на местен династ или виден представител на племенната аристокрация, който по време на тревожни събития през първата половина на ІІІ в. го е осавил в голяма глинена урна и го е закопал в земята далеч от населено място или акропол. Тук то е останало заровено повече от 0 века, докато случайно при полска работа е било открито от жители на гр.Луковит и предадено в Националния археологически музей в София, а копието му – в Ловешкия музей.

  Сред множеството легенди от поколение на поколение се предава един истински шедьовър на българското народно творчество – песента за луковитските моми, станали символ на града.

  Сред дефилето на р.Искър, до с.Карлуково е разположен Карлуковския манастир. През ХV в. е разграбен и разрушен. Възобновен е в края на ХVІ в.-началото на ХVІІ в., после отново е разрушен и запустява. През 1834 год. е възстановен със средства на Ст.Чалъков от Пловдив. Днес е запазена само старата черква “УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” Построена във втората половина на 16 век тя е била част от голям манастирски комплекс, в който по преданието са идвали тук да се лекуват монаси от цялата стана. И не случайно в преддверието на източната стена /от двете страни на централния отвор/ са изографисани братята светци Дамян и Козма – покровители на всички лечители. Че мястото действа лечебно се потвърждава не само от легендата, но и от това, че тук са имали светилища както траките, така и римляните.

  Полувкопана в земята, църквата е изградена изцяло от камък като вътрешното пространство е с полуцилиндрично засводяване. По своята планова схема тя е еднокорабна, едноапсидна с притвор. Много по-късно е построено преддверието с аркадите.Колоните, базите и капителите са от грубо обработени камъни. Сградата е покрита с удноулучни керемиди, покривът е двускатен. Подът е настлан с каменни плочи. Иконостасът е бил дъбен, а стените и сводът са изписани. Църквата е обявена за Национален паметник на културата.

  Срещу Карлуковския манастир са запазени две скални църкви. Стенописите на църквата “Св.Марина” са фрагментарно запазени. Те датират от ХІV век и са изпълнени от първокласен майстор. На около 5-6 км северозападно от ЖП гара Карлуково е скалната църква “ Св.Григорий”, в която фрагментарно са запазени два слоя стенописи, датирани от ХІV и ХVІІ век.

  В местността “Мушат” край гр. Луковит, на чиято територия е бил разположен Ловен парк,се намират следи от обширна крепост и средновековен български некропол.Там е намерена голяма колективна находка от монети на византийски императори,накити, следи от тракийско погребение.

  В историята на Луковит са вплетени имената на народните закрилници Ангел и Вълчан войвода. Тук Апостолът на свободата Васил Левски основава революционен комитет, а в Карлуковския манастир намира прием и работи за българската просвета и национална свобода Софроний Врачански. Още през 1848 г. в една малка стаичка е открито училище. Първите учители Кънчо Велин и Димитър Оджаков учели децата на четмо и писмо, а възрастните – на революция.

  Четири години след Освобождението – през 1882 год. Селището става център на околия в рамките на Плевенски окръг, а през 1898 год. с Указ № 263 от 3-ти декември княз Фердинанд го обявява за град.

  Духовния живот на Луковит е свързан с културно-просветната и творческа дейност на личности като Евгений Вашчинко, Петко Стайнов, Кръстьо Сарафов, Константин Зидаров, Димитър Талев, Спас Кралевски и др.